Дуел в писма XII.Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Орбан си играе с палачинката на морала в отношението си към Русия, ЕС, Сорос
В последния си текст от Дуела в писма Евгений Дайнов разви тезата, че " Бих предпочел Аденауер и Дьо Гол, само че имаме Макрон и Орбан ". Ето отговора на Тончо Краевски:
Драги Евгений,
склонен ли си, че подправените вести са неприятно нещо? Сигурен съм, че либералите са срещу подправените вести. Затова преди да пристъпя към същината на писмото си, ще кажа няколко думи във връзка демократичния агитпроп за трудовите промени на Орбан.
Говори се, че Орбан бил вдигнал от 250 на 400 часа допустимия ексклузивен труд, a заплащането му отсрочил с три години.
Най-напред, изключителният труд варира доста съгласно специалностите. Много малко специалности, основно държавните чиновници и служащите в производства с нередовни поръчки, попадат в горния указател на нарастването. Средно унгарците работят 31,2 часа изключително на година, което е доста по-малко даже от сегашния таван от 250 часа. Очевидно е, че законът е насочен към доста характерни специалности, където часовете са гъвкави по нужда.
Лъжа е, че работодателите ще могат да изискват неплатен ексклузивен труд. Иде тирада за заплатен ексклузивен труд, който по силата на групови трудови контракти може да се пресмята най-после на тригодишен интервал. Давам ти образец. Една компания, която прави автомобилни елементи и има доста поръчки през този месец, може да желае от служащите да се трудят 50 часа седмично; до момента в който в други месеци, когато поръчките са малко, те може да работят 30 часа. Чертата се тегли най-после на трите години и се счита какъв брой приблизително са работили хората над 40-те часа по закон. Един тип, работодателят има три години, в които да компенсира чиновниците си с по-голяма отмора, преди да се пресметна междинният положен ексклузивен труд.
Срещу закона ревнаха същите партии и политици, които през 2015 година стачкуваха срещу закон на Фидес, забраняващ на работодателите да изискват от служащите да се трудят в неделя. Тоест, тогава подкрепяха бизнеса да експлоатира служащите, а в този момент пазят правата им от робския закон на Орбан. Сега виждаш ли? Опорката, идеологическият принцип, обективната морална максима - тя се върти като палачинка съгласно случая, като адаптер с разнообразни изходи (за айфон, остарелия андроид, новия андроид и т.н.), който може да се приспособи да служи във всяка обстановка, да позволи всяко несъгласие, да освободи мозъците на хората от всяко подозрение. Съмнението, което неизбежно ще се породи, когато предубеждението ти за света (накрайника) се окаже несъвместимо с действителността (не влиза в изхода устройството). Едно време Джулиан Асандж беше воин на левите в Съединени американски щати, величие на битката срещу полицейщината и шпионската страна на Буш, само че откакто Уикилийкс разгласиха мейлите на Клинтън, през днешния ден към този момент Робърт Мюлър проверява и арестува лицата, свързани с Асандж, под одобрителните крясъци на тълпата в " Ню Йорк Таймс " и CNN.
Тук идва и връзката с нашия диалог. Под moralia през античността са разбирали нравоучителните съчинения на Плутарх, в които през биографията на велики мъже се споделя за добродетелите и персоналните качества. Ставало дума за храброст, съвестливост, преданост, достойнство. Моралията на Плутарх е имитирана толкоз пъти в европейската литература, че наподобява на обособен род. Либералите в последните 2-3 века обърнаха морала във философско-идеологическа система, в която постъпките се правят оценка като добродетелни съгласно това дали спомагат избрана справедлива идея - демокрацията, автономията, разсъдъка и така нататък Така съперниците на Орбан мерят постъпките си не съгласно тяхната поредност, не съгласно своята откровеност и храброст, а съгласно това дали спомагат на вярната морална идея - премахването на Орбан от власт. Така, в случай че щеш, самият Орбан си играе с палачинката на морала в отношението си към Русия, Полша, Европейски Съюз, Сорос и други Палачинката не може да не се върти, инак би изгоряла от едната страна. Публичните морални дела се трансформират с времето. Вчера е колективизацията, през днешния ден е приватизацията; през вчерашния ден е Варшавският контракт, на следващия ден е НАТО; през вчерашния ден е марксизъм-ленинизъм, през днешния ден е демократично гражданско общество. Ти по-добре от мен знаеш Хегел какво споделя по този въпрос. Единственото стабилно или най-малко единственото, което би могло да устои на тази безконечна смяна, е персоналното достойнство, съвестливостта, владеенето на себе си. Ето, Александър Солженицин, до момента в който е бил офицер в Червената войска, е бил честен, по всички критерии на своето време и място. После е станал “неморален ”, отстъпник, невъзвращенец. Едуард Сноудън е бил честен, когато е писал софуера на NSA за всеобщ безотговорен шпионаж на жителите. После се е отрекъл от този морал, рискувал е живота си, с цел да опише истината, и в този момент също попада в рубрика “неморален ”, невъзвращенец; и доста морални хора през днешния ден (които другояче боготворят Солженицин като популярен воин на антикомунизма) биха се съгласили с тази оценка. Защото в този момент палачинката се пече от тази страна.
Ти имаш потребност безусловно да фантазираш политическия водач като честен. Както ти писах в предната публикация, Аденауер, дьо Гол и Спинели са станали морални, едвам откакто са победили. И след тази тяхна победа, изповядването на техните (морални) вярвания е станало внезапно към този момент елементарно. Както по времето на Хитлер да си " честен " е било елементарно - единствено е трябвало да станеш нацист. Затова изповядването, декларирането на полезностите на Аденауер и дьо Гол не е задоволително, това всеки го може. На обсадената и рушаща се Европа през днешния ден трябват не мъже, които изповядват техните възгледи, а мъже които въплъщават техните качества. Нещо повече, защото шерването на техните възгледи през днешния ден е елементарно и безвредно, редовете на аденауерците и голистите са последното място, на което ще можем да намерим новите Аденауер и дьо Гол. По-вероятно е (не подсигурявам, само че е по-вероятно) да ги открием измежду “неморалните ”, измежду попадналите под наказателни процедури и наказания, измежду дисидентите и незвъзвращенците.
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката независимост
Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение
Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа
Дуел в писма IX: Ако Европейски Съюз се разпадне, войната е неизбежна
Дуел в писма X: Добрите времена вършат слаби мъже, слабите мъже вършат неприятни времена, неприятните времена вършат мощни мъже
Дуел в писма XI: Бих предпочел Аденауер и Дьо Гол, само че имаме Макрон и Орбан
Драги Евгений,
склонен ли си, че подправените вести са неприятно нещо? Сигурен съм, че либералите са срещу подправените вести. Затова преди да пристъпя към същината на писмото си, ще кажа няколко думи във връзка демократичния агитпроп за трудовите промени на Орбан.
Говори се, че Орбан бил вдигнал от 250 на 400 часа допустимия ексклузивен труд, a заплащането му отсрочил с три години.
Най-напред, изключителният труд варира доста съгласно специалностите. Много малко специалности, основно държавните чиновници и служащите в производства с нередовни поръчки, попадат в горния указател на нарастването. Средно унгарците работят 31,2 часа изключително на година, което е доста по-малко даже от сегашния таван от 250 часа. Очевидно е, че законът е насочен към доста характерни специалности, където часовете са гъвкави по нужда.
Лъжа е, че работодателите ще могат да изискват неплатен ексклузивен труд. Иде тирада за заплатен ексклузивен труд, който по силата на групови трудови контракти може да се пресмята най-после на тригодишен интервал. Давам ти образец. Една компания, която прави автомобилни елементи и има доста поръчки през този месец, може да желае от служащите да се трудят 50 часа седмично; до момента в който в други месеци, когато поръчките са малко, те може да работят 30 часа. Чертата се тегли най-после на трите години и се счита какъв брой приблизително са работили хората над 40-те часа по закон. Един тип, работодателят има три години, в които да компенсира чиновниците си с по-голяма отмора, преди да се пресметна междинният положен ексклузивен труд.
Срещу закона ревнаха същите партии и политици, които през 2015 година стачкуваха срещу закон на Фидес, забраняващ на работодателите да изискват от служащите да се трудят в неделя. Тоест, тогава подкрепяха бизнеса да експлоатира служащите, а в този момент пазят правата им от робския закон на Орбан. Сега виждаш ли? Опорката, идеологическият принцип, обективната морална максима - тя се върти като палачинка съгласно случая, като адаптер с разнообразни изходи (за айфон, остарелия андроид, новия андроид и т.н.), който може да се приспособи да служи във всяка обстановка, да позволи всяко несъгласие, да освободи мозъците на хората от всяко подозрение. Съмнението, което неизбежно ще се породи, когато предубеждението ти за света (накрайника) се окаже несъвместимо с действителността (не влиза в изхода устройството). Едно време Джулиан Асандж беше воин на левите в Съединени американски щати, величие на битката срещу полицейщината и шпионската страна на Буш, само че откакто Уикилийкс разгласиха мейлите на Клинтън, през днешния ден към този момент Робърт Мюлър проверява и арестува лицата, свързани с Асандж, под одобрителните крясъци на тълпата в " Ню Йорк Таймс " и CNN.
Тук идва и връзката с нашия диалог. Под moralia през античността са разбирали нравоучителните съчинения на Плутарх, в които през биографията на велики мъже се споделя за добродетелите и персоналните качества. Ставало дума за храброст, съвестливост, преданост, достойнство. Моралията на Плутарх е имитирана толкоз пъти в европейската литература, че наподобява на обособен род. Либералите в последните 2-3 века обърнаха морала във философско-идеологическа система, в която постъпките се правят оценка като добродетелни съгласно това дали спомагат избрана справедлива идея - демокрацията, автономията, разсъдъка и така нататък Така съперниците на Орбан мерят постъпките си не съгласно тяхната поредност, не съгласно своята откровеност и храброст, а съгласно това дали спомагат на вярната морална идея - премахването на Орбан от власт. Така, в случай че щеш, самият Орбан си играе с палачинката на морала в отношението си към Русия, Полша, Европейски Съюз, Сорос и други Палачинката не може да не се върти, инак би изгоряла от едната страна. Публичните морални дела се трансформират с времето. Вчера е колективизацията, през днешния ден е приватизацията; през вчерашния ден е Варшавският контракт, на следващия ден е НАТО; през вчерашния ден е марксизъм-ленинизъм, през днешния ден е демократично гражданско общество. Ти по-добре от мен знаеш Хегел какво споделя по този въпрос. Единственото стабилно или най-малко единственото, което би могло да устои на тази безконечна смяна, е персоналното достойнство, съвестливостта, владеенето на себе си. Ето, Александър Солженицин, до момента в който е бил офицер в Червената войска, е бил честен, по всички критерии на своето време и място. После е станал “неморален ”, отстъпник, невъзвращенец. Едуард Сноудън е бил честен, когато е писал софуера на NSA за всеобщ безотговорен шпионаж на жителите. После се е отрекъл от този морал, рискувал е живота си, с цел да опише истината, и в този момент също попада в рубрика “неморален ”, невъзвращенец; и доста морални хора през днешния ден (които другояче боготворят Солженицин като популярен воин на антикомунизма) биха се съгласили с тази оценка. Защото в този момент палачинката се пече от тази страна.
Ти имаш потребност безусловно да фантазираш политическия водач като честен. Както ти писах в предната публикация, Аденауер, дьо Гол и Спинели са станали морални, едвам откакто са победили. И след тази тяхна победа, изповядването на техните (морални) вярвания е станало внезапно към този момент елементарно. Както по времето на Хитлер да си " честен " е било елементарно - единствено е трябвало да станеш нацист. Затова изповядването, декларирането на полезностите на Аденауер и дьо Гол не е задоволително, това всеки го може. На обсадената и рушаща се Европа през днешния ден трябват не мъже, които изповядват техните възгледи, а мъже които въплъщават техните качества. Нещо повече, защото шерването на техните възгледи през днешния ден е елементарно и безвредно, редовете на аденауерците и голистите са последното място, на което ще можем да намерим новите Аденауер и дьо Гол. По-вероятно е (не подсигурявам, само че е по-вероятно) да ги открием измежду “неморалните ”, измежду попадналите под наказателни процедури и наказания, измежду дисидентите и незвъзвращенците.
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме в действителност?
Дуел в писма V. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Равенство има там, където няма господари
Дуел в писма VI: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Всяко неравноправие е плод на човешката независимост
Дуел в писма VII: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Какво е Привилегия и какво е Постижение
Дуел в писма VIII. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Ако Европа има бъдеще, то е в Централна и Източна Европа
Дуел в писма IX: Ако Европейски Съюз се разпадне, войната е неизбежна
Дуел в писма X: Добрите времена вършат слаби мъже, слабите мъже вършат неприятни времена, неприятните времена вършат мощни мъже
Дуел в писма XI: Бих предпочел Аденауер и Дьо Гол, само че имаме Макрон и Орбан
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ